Още месец лято
Лятото ми лепне по петите,
вае стъпки като раковина.
В пясъчните кули бризът свит е –
тъжно му е. Юли си замина.
Август е разперил пак крилете,
в огнено издиша всеки залез.
Дни солени, моля ви, поспрете!
Кой за есен топла ви разказа?
Кой небето в писти боядиса
птиците за полет да прикани.
Ех, ти лято, орис те ориса
да си кратко, да се сбираш в длани.
Няма да съм тъжна, обещавам –
имам си море и време спряло
в още месец...
Но ще се надявам
лято да се случи отначало.
© Деа All rights reserved.
