Мълния бляска все тъй помежду ни,
а ни разделят трънливите друми.
Стъпкала гордост от празните думи,
тихо пристъпвам в съня ти, любими.
Думи за обич във моя ти шепна,
ала наяве мълча притаена.
Разумът бяга. Сърцето прескача,
но да те стигна, все още не мога.
Буйна препуска вълна във сърцето.
Болка изтича в бразди по лицето.
Все тъй прегръща брега си морето,
ала не стига, не стига небето. ...