Mar 5, 2008, 8:24 AM

Още обичам, а вече си спомен 

  Poetry
731 0 24

Мълния бляска все тъй помежду ни,
а ни разделят трънливите друми.
Стъпкала гордост от празните думи,
тихо пристъпвам в съня ти, любими.
Думи за обич във моя ти шепна,
ала наяве мълча притаена.
Разумът бяга. Сърцето прескача,
но да те стигна, все още не мога.
Буйна препуска вълна във сърцето.
Болка изтича в бразди по лицето.
Все тъй прегръща брега си морето,
ала не стига, не стига небето.
Волният вятър на плитки заплетен
в съня ми раздира ехото в тътен.
В бурята чезне викът ми прокобен,
още обичам, а вече си спомен.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??