Aug 7, 2007, 11:07 PM

Още промени

  Poetry
715 0 5

 

Нещо се пречупва вътре в мене.

Крещи, че утре е време

за още невидими промени

и стене, болезнено стене,

за да напомни, че ме е страх...

                                        да остана сама

 

                                                  07.08.2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за подкрепата Данчо, благодаря...
    Но всичко свърши вече,наистина това беше краят.
    Омръзна ми да страдам и да ме наранява, приключих с това.
  • Красиво е.
  • Ох, Казанова, идея си нямаш колко съм самотна и колко съм сама...
  • Такава сладурана като теб да се плаши от самота Стихът има страхотен ритъм, приятно се чете, поздравления...
  • Самотата е най-страшното нещо за един човек.Хубав стих ..

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...