Още съм тук!
Още съм тук!
Още съм тук! Още, Аморе...
Знам, ще си плащам до края на дните...
Цветенце звездно ще ти късам и Горе...
Път ще ти сторя... Път, сред звездите...
Още те искам! Още, Аморе...
Лудост е, зная... Какво от това?!
Ако обичаш, недей да оспорваш,
хващай багажа и просто ела!
Знаеш, Аморе, още ти пиша...
Не за Синилга... и не за Снега...
Целувам ти стъпките... В следите ти дишам...
Какво е то Мъж? А Страст? Свобода?!?
Още разказвам, Аморе, за всичко...
Още се взирам сутрин в мъглата...
Какво е Душата, застанала ничком?
Небето, щом плаче, какво е Дъгата?!
Знаеш, Аморе, защо ме боли...
Знам, че ще кажеш: - Пак си лудувал!
Няма да чуеш да кажа: - Прости!
Тебе обичам и в стих те целувам...
© Красимир Дяков All rights reserved.
