Днес е Осми март и зная
той е празник на жената.
С мойта кукла Мая,
ще отидем до лехата.
Там кокичета са скрити
между преспите от сняг.
Със камбанки беловити
гонят утринния мрак.
Цели пет, ще наберем
и букетче, ще направим.
На покривката от лен
сетне тайно, ще оставим.
Мама щом във хола влезе
с Мая силно, ще я гушнем:
"Тъй обичаме те, мамо!",
на ушенце, ще прошушнем!
© Хари Спасов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
