Днес е Осми март и зная
той е празник на жената.
С мойта кукла Мая,
ще отидем до лехата.
Там кокичета са скрити
между преспите от сняг.
Със камбанки беловити
гонят утринния мрак.
Цели пет, ще наберем
и букетче, ще направим.
На покривката от лен
сетне тайно, ще оставим.
Мама щом във хола влезе
с Мая силно, ще я гушнем:
"Тъй обичаме те, мамо!",
на ушенце, ще прошушнем!
© Хари Спасов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
