Остани
Ласките ти вечно ще жадувам,
устните ти нежни ще сънувам,
в огъня ще вляза на мига,
за да се спася от самота.
Остани докато свят светува,
аз цял живот очаквах теб,
тъй както океанът се вълнува,
когато среща се с брега.
Остани докато бие в мен сърцето,
докато грее слънце на небето.
"Остани" - пак шепна аз
със топъл, умоляващ глас.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
