Остани
Ласките ти вечно ще жадувам,
устните ти нежни ще сънувам,
в огъня ще вляза на мига,
за да се спася от самота.
Остани докато свят светува,
аз цял живот очаквах теб,
тъй както океанът се вълнува,
когато среща се с брега.
Остани докато бие в мен сърцето,
докато грее слънце на небето.
"Остани" - пак шепна аз
със топъл, умоляващ глас.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
