Mar 4, 2008, 10:41 AM

Остани

  Poetry » Love
1K 0 1

Остани

 

Ласките ти вечно ще жадувам,

устните ти нежни ще сънувам,

в огъня ще вляза на мига,

за да се спася от самота.

 

Остани докато свят светува,

аз цял живот очаквах теб,

тъй както океанът се вълнува,

когато среща се с брега.

 

Остани докато бие в мен сърцето,

докато грее слънце на небето.

"Остани" - пак шепна аз

със топъл, умоляващ глас.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....