Чуваш ли, дъхът й спира
и сърцето не тупти.
Виждаш ли я, Тя умира.
Оставя ни завинаги.
Гледаме я безучастно,
как бавно се отдалечава Тя.
Да я спрем власт имаме, но
заслепени сме от гордостта.
Последни крачки в тишината
отекват като тъжен стон.
Заобиколена пак от тъмнината,
крещя без глас: "Остани любов!"
© Виолета All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
