23.01.2008 г., 12:30 ч.
Остани, Любов!
Чуваш ли, дъхът й спира
и сърцето не тупти.
Виждаш ли я, Тя умира.
Оставя ни завинаги.
Гледаме я безучастно,
как бавно се отдалечава Тя.
Да я спрем власт имаме, но
заслепени сме от гордостта.
Последни крачки в тишината
отекват като тъжен стон.
Заобиколена пак от тъмнината,
крещя без глас: "Остани любов!"
и сърцето не тупти.
Виждаш ли я, Тя умира.
Оставя ни завинаги.
Гледаме я безучастно,
как бавно се отдалечава Тя.
Да я спрем власт имаме, но
заслепени сме от гордостта.
Последни крачки в тишината
отекват като тъжен стон.
Заобиколена пак от тъмнината,
крещя без глас: "Остани любов!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Виолета Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
