ОСТАВЯМ СВЕТЛИНА
Загледан в нищото на пейката стоя,
нещото по рамото ме тупа.
Пред мен фучат кола подир кола.
Не ме видяха... а не ме и чуха.
Отиват си съвсем. Отдалечават
те свойте тайни от и към града.
По влажният асфалт следи остават,
но тях ще ги зачисти пак дъжда.
Единствено в очите им се взирам,
че болките в очите най-личат.
Някой ми намигат, но не спират
от свойте болки за да ми дадат.
Аз преживявам всички колоболки,
но тази участ сам съм си избрал.
Те сякаш ме превръщат във мазоли,
какво от туй, че съм замесен с кал?
Какво от туй, че всички ги разбирам?
Те бягат като палави деца.
Аз нищото със себе си ще взема!
За нещото оставям светлина...
нещото по рамото ме тупа.
Пред мен фучат кола подир кола.
Не ме видяха... а не ме и чуха.
Отиват си съвсем. Отдалечават
те свойте тайни от и към града.
По влажният асфалт следи остават,
но тях ще ги зачисти пак дъжда.
Единствено в очите им се взирам,
че болките в очите най-личат.
Някой ми намигат, но не спират
от свойте болки за да ми дадат.
Аз преживявам всички колоболки,
но тази участ сам съм си избрал.
Те сякаш ме превръщат във мазоли,
какво от туй, че съм замесен с кал?
Какво от туй, че всички ги разбирам?
Те бягат като палави деца.
Аз нищото със себе си ще взема!
За нещото оставям светлина...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
.