Оставям те със сълзи на очите,
с огромна болка във сърцето.
Оставих с теб мечтите,
зарязах всичко под небето.
Оставям теб във този свят,
приех те за минало-несподелено.
Загърбих те и потънах в мрак,
за да спася сърцето наранено.
Оставям те завинаги сега,
отивам си и не мисля да се връщам.
Проронвам последната сълза
и в болката се аз обгръщам!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
