Feb 10, 2005, 7:26 PM

Остров

  Poetry
1.2K 0 2

Живееш живот непредсказуем
и истините са нелепи просто.
Със своите кошмари не воювай,
потърси макар и малък остров.

Дори атол да бъде - непристъпен,
със стенещи вълни в прибоя,
където ще забягваш много пъти...
За удавника - спасителния пояс.

И започне ли твойта съдба,
от камък стена да иззижда,
а в душата - разлом - пустота...
Не забравяй там да отидеш.

Ще те галят тишина и покой,
ще почувстваш там ласки горещи.
Зад вълните на бурен прибой,
самотата с любов ще те срещне.

Този остров изглежда пустинен,
от мечтите ти в миг сътворен.
Там душа във душата се взира.
Твоят храм, необятен, свещен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...