Остров

Feb 10, 2005, 7:26 PM

Poetry

981 0 2

Живееш живот непредсказуем
и истините са нелепи просто.
Със своите кошмари не воювай,
потърси макар и малък остров.

Дори атол да бъде - непристъпен,
със стенещи вълни в прибоя,
където ще забягваш много пъти...
За удавника - спасителния пояс.

И започне ли твойта съдба,
от камък стена да иззижда,
а в душата - разлом - пустота...
Не забравяй там да отидеш.

Ще те галят тишина и покой,
ще почувстваш там ласки горещи.
Зад вълните на бурен прибой,
самотата с любов ще те срещне.

Този остров изглежда пустинен,
от мечтите ти в миг сътворен.
Там душа във душата се взира.
Твоят храм, необятен, свещен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.