Feb 10, 2005, 7:26 PM

Остров

  Poetry
1.2K 0 2

Живееш живот непредсказуем
и истините са нелепи просто.
Със своите кошмари не воювай,
потърси макар и малък остров.

Дори атол да бъде - непристъпен,
със стенещи вълни в прибоя,
където ще забягваш много пъти...
За удавника - спасителния пояс.

И започне ли твойта съдба,
от камък стена да иззижда,
а в душата - разлом - пустота...
Не забравяй там да отидеш.

Ще те галят тишина и покой,
ще почувстваш там ласки горещи.
Зад вълните на бурен прибой,
самотата с любов ще те срещне.

Този остров изглежда пустинен,
от мечтите ти в миг сътворен.
Там душа във душата се взира.
Твоят храм, необятен, свещен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....