Остров
Здравей, мой мъничък ужас,
след толкова много години...
Здравей!
Аз разказвам за теб на децата си,
майка им ненавижда те още!
Ти нарече ме остров,
после, като кораб...
отплава,
във морето от хора...
преди толкова много години...
Имаш ли минутка за мен?
Заповядай,
седни,
разкажи ми...
Колко бури срещна по пътя си?
От колко успя да избягаш?
Колко пъти стигна до дъното,
как продължаваш да плаваш?
И мен бури ме блъскаха,
вълни от хора заливаха,
отмиваха чувствата...
и цунамита врязваха
солта на света във плътта ми,
във мойте извори...
а горски пожари изгаряха
живота във моята джунгла,
пустини от време оставяха,
песъчинки от изгубени мигове...
А сега, мой мъничък ужас...
разкажи за земите далечни,
за приказно белите зими
и малките хижи с камина,
за огромната степ разкажи ми,
за полята зачервени от макове...
При мен имаше хубави залези,
игра си луната със облаци,
на плажа звън на китара,
отблясъци от лагерен огън...
При мен имаше стари рибари,
с пожълтели от лулата мустаци,
и толкова много истории...
Бързаш ли, мой мъничък ужас?
Напускаш спокойния пристан...
Върви!
Знам, ще дойдеш отново...
но при буря ти подмини ме
подводният риф е опасен...
за малките търсещи кораби...
© Атанас Спасов All rights reserved.
