pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16820
Jun 23, 2023, 1:57 PM  

Острови в душата - 1 

  Poetry » Other
698 6 33

 

             роман в стихове

 

Зарадва се, че беше понеделник,

очите си отворил бе с надежда

и скочи от леглото безпроблемно

със мисълта, че този ден отвежда

и него, и Полина до морето,

защото той е в отпуск десетдневен.

Делфина надуваем взе детето,

облече своя бански скъпоценен

и стиснало в прегръдка пекинеза,

отзад в колата с Рики се качиха.

Момчил от къщи с чанти две излезе.

В багажника до тях се настаниха

стативът ѝ и папката с картини.

Рисуваше момичето чудесно.

Помагаше му, може би, да мине

кошмарът и забрави то по-лесно

това, което сполетя ги двама

като цунами преди две години –

трагедия след нейната измама

и раната у него и Полина...

Запали, после лекичко форсира

колата и, усмихнал се, потегли.

Той често в огледалото се взираше.

"Усмивката ѝ детска как ме тегли!" -

помисли и се спря пред светофара,

набил спирачки до един смелчага.

Добър щофьор бе и със книжка стара,

но сепна се, човекът щом подкара,

забравил, че не е на магистрала,

със пълна газ поршето новеничко.

Колата бе набързо излетяла,

напук на знаци, безопасност – всичко.

"Ти по-спокойно карай днес, Момчиле!" -

си каза и погледна пак детето.

Полина бе сънлива, Рик обвила

с ръцете си и дремеше в купето.

- Приготвил съм ти сандвич за закуска,

ако си гладна, похапни си, Поли!

И Рики с апетит ще го изхруска,

така ще е спокоен и доволен?

- Нали избра квартирата над плажа,

която е с прекрасна морска гледка?

- Разбира се, аз щях и да ти кажа,

ако я бях сменил. Дори беседката

на снимките харесахме си двама

и изборът ни, дъще, е чудесен!

Щ бъдем ние с Рики трима само,

но с палавника няма да е лесно.

Засмя се и прозореца отвори,

от там полъхна въздух чист, планински.

- Поспете си, аз спирам да говоря.

- Ще ме събудиш ли? - въпрос детински

момичето към татко си отправи.

- Веднага, щом морето, дъще, видя!

- Но обещай ми! И да не забравиш,

че иначе на теб ще се обидя!

- Бъди спокойна, хайде, отпусни се.

Ще спираме и някъде по пътя.

Но казвам ти – сега добре наспи се,

че искат сън очичките ти мътни!

 

Следва:

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не е необходимо да си даваш зор, романът няма да избяга, ще чака за му отделяш по малко време, когато на теб ти е удобно и ти се чете!👍😊
  • Не знам дали наведнъж /пиша и аз разни неща/, но ще изчета романа. За сега ми е интригуващо. 😊✌
  • Вчера Надя направи един голям маратонски пробег през частите на романа. Първата половина на събитията беше изчела в друга маратонска проява и не ѝ омръзна да стигне и сега до края. Дано ти е интересно, Боби
    и си заслужава труда от твоя страна като състезател-бегач на дълги разстояния!👍🥰🌹
  • Много яка идея, Мари! ✌ Започва интересно и продължавам напред. 😊
  • Таня, така прияно ме изненада! 🥰 Ще се радвам, ако успея да задържа вниманието ти до края!👍 Благодаря ти, че си тук!🌹
  • Браво за невероятната идея, Мария! Ще го прочета с интерес! Успех на целия роман!
  • Момчиле, като съименик на героя ми ти трябва да имаш предимство в отговорите на коментарите от моя страна, а ето че съм се забавила с цял ден. Извини ме!🥰
    Лиди, радвам се да те видя сред читателите! Дано интересът ти продължи и имаш желание да данникнеш и видиш какво се случва и в другите части👍👩‍❤️‍👩!
  • И аз чета.
  • Остава - тати да качи една стопаджийка - и " романът " се заплита ....
  • Добре дошла, миличка Скити!🥰 Ако сега минеш и през трите части, ще знам, че наистина ти е харесало! Надявам се!💖👍💕
  • Мари и аз започнах, интересно е! Минавам на следващата част, очаквам нещо вълнуващо да се случи!
  • Усетих аз, че липсваш. Сега съм доволна и усмихната. Прегръщам те!🥰
  • Започнах и аз
  • Разполагай се удобно "киносалона", чаках те, Мини!👩‍❤️‍👩
  • С малко закъснение се включвам и аз в групата на нетърпеливите, да видят развоя на събитията. Хареса ми, Мария! Ще следя!
  • Благодая ти, Сеничка!💖Втората част на стихотворния роман вече пристигна при публикуващия редактор. Надявам се и пътя на читателите към моите герои да е приятен и интригуващ!
  • Лек и щастлив път към вашите герои!
  • Тук наскоро някой ме беше захапал за тези благодарности, но само, защото този някой не беше разбрал какво щастие носят човещината и усмихнатите взаимоотношения! Уважавам те много като прозаик и с радост бих приела от теб и ценни препоръки за по-нататъшното развитие на сюжета, Петьо!👍 Хубав уикенд да имаш ти и семейството ти!
  • И ние трябва да ти благодарим ...
  • Имала съм и нощни, а и рано съботно сутришни любопитни читатели на началото на романа!!! Благодаря, че ме навестихте, приятели! 🥰Харесва ми да виждам как прожекционната зала на съзнанието се пълни с хора, дошли да се запознаят с моите герои!👍
    Хубав ден да имате, Петя, Петър и Емил!👩‍❤️‍👩
  • Това наистина е много интересно — роман в стихове! Браво!
  • Попаднах случайно на стихотворния роман. Хареса ми и ще следя развоя, а лято дълго ще има и за писане и за четене.Приятни почивни дни
  • Браво. Прочетох на един дъх и чакам продължението.
  • Радвам се, че си тук, Щурче!💖 Ще чакам пак да те видя!
  • Ще следя и аз.
  • Реших, че е добре да започнем лятото с нещо интересно, да си представим, че сме на брега на морето и на фона на шумящите вълни си четем стихотворния роман! Та аз даже чувам гласа на продавача на надежди: "Идвай, народе, който разбира, тук се спира!" Усещам се еуфорично и може би ми личи, но се надявам да го приемеш с положителен знак, Влади!🥰
  • Добре си ми дошъл, стари приятелю! Казваш, че се досещаш какво се е случило с героинята? А дали пък няма да се постарая да отдалеча сюжетната линия от всеобщите очаквания? Ще го направя, поне ще се опитам.🥰Можеш да ми нахвърлиш, ако искаш, предположенията си в лични. А аз ти обещавам да ти издам нещо с поглед напред - като на вътрешен човек!😊
  • Умело, интересно, едновременно и стихотворно и с необходимите елементи на прозата. Такава, бих оприличил хибридна поезия, е трудно постижима, но красиво-обаятелна.
  • Мери, винаги успяваш да изненадваш!
    Хареса ми тази история, тази драма останала в съзнанието на Момчил, която го гложди и връща лентата назад и назад!
    А може би останала и травма, която го кара да бъде по-предпазлив по пътя.
    Интересно ми е как ще я развиеш и обгърнеш тази история?...
    Аз вече се досещам, но чакам с интерес!
    Сладкодумница си!
  • Входът е свободен, пак заповядай, Нинка! Захванах се с нещо голямо, да видим докъде ще стинга!🥰
  • Интересно започва, и аз ще следя, Мари!
  • Да, Тони, има подсказки в тази насока. А тези, чийто интерес съм успяла да предизвикам, ще могат да проследят развитието на историята. Благодаря ти, че си тук!💖 Дано не те разочаровам!👍
  • Два пъти го прочетох. Май нещо се е случило в живота на главния герой, предстои да разберем. Абонирам се за тази история, ще следя.
Random works
: ??:??