Острова
Островът
Купчинка пръст,
натрупана в морето.
Бронирана с отвесните скали.
Единствената суша
под небето.
Гнездо на морски чайки.
И орли.
В борба с морето
с времето и вековете,
събрал на куп
пенливи ветрове,
стои над бездните,
изправен в синините…
Сирените при себе си
зове!
Той пръв посреща Изгревите
във морето.
И Залезите пак
изпраща той.
Заточена надеждица
в морето,
жадуваща
за своя миг
покой!
Той тайните си пази
търпеливо.
На плещите е
с битки и съдби.
И носи славата си
мълчаливо!
Брои
неизброимите си дни.
© Христо Славов All rights reserved.