Островът
Купчинка пръст,
натрупана в морето.
Бронирана с отвесните скали.
Единствената суша
под небето.
Гнездо на морски чайки.
И орли.
В борба с морето
с времето и вековете,
събрал на куп
пенливи ветрове,
стои над бездните,
изправен в синините…
Сирените при себе си
зове!
Той пръв посреща Изгревите
във морето.
И Залезите пак
изпраща той.
Заточена надеждица
в морето,
жадуваща
за своя миг
покой!
Той тайните си пази
търпеливо.
На плещите е
с битки и съдби.
И носи славата си
мълчаливо!
Брои
неизброимите си дни.
© Христо Славов Всички права запазени
Иначе отказвам да приема, че се дивите на призованите сирени, заточените надеждици и мълчаливите слави.
Причината да Ви пиша това не е от обикновено заяждане, а по-скоро мисля, че в момент, в който наистина ще се удивите на нещо, просто няма да направите импресия.
П.П. Удивителният знак се използва за подчертаване, императив, възклицание, не е нужно да е просто удивление. И, доколкото възклицание е що-годе удачно за "носеше славата си мълчаливо!", в останалите случаи е напълно безсмислено, считам аз.