pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16820
Jul 9, 2023, 8:16 AM

Острови в душата - 14 

  Poetry » Other
357 6 13

- Разстрои ли се много, Поли? Слушай,

не го мисли и дай да те намажа.

Ще хапнеш ли от тези ранни круши?

- Звъня на татко, за да му разкажа.!

Защо да го тревожим, няма нужда,

да го оставим той да си почива.

- Но аз усетих страх да се събужда

и искам много пак да съм щастлива!

- Ела, легни до мен, бъди спокойна!

Това е майка ти, недей се сърди!

- Да ме причаква тъй е недостойно!

И думите към тебе бяха твърди...

- Но ти си ѝ едничката утеха,

тя с мисълта за теб е оцеляла.

При мене болест и смъртта отнеха

детето ми... Едва съм оживяла...

И може би аз затова разбирам

какво изпитва майка ти, Полина.

Да бъда моста между вас избирам.

Изминали са вече две години.

Не е нормално тъй да продължаваш

да я избягваш, всеки прави грешки.

След време за това ще съжаляваш.,

а да простиш е толкова човешко!

Момичето (дали сърдита?) легна

до нея и изви глава надясно.

А черен спомен Роси пак налегна,

пространството отново стана тясно.

Изправи се и трудно въздух взе си.

"Дори не мога вече да избягам..."

Гърдите ѝ натисна сякаш преса

и с всичка сила почна да затяга...

По пръстите иглички запълзяха

и тръгна да се потопи в морето.

Очите на Полина в миг видяха

несигурните стъпки и детето,

като пружина скочи и се спусна

след Роси с мисълта, че нещо става.

Жената във водата се отпусна.

"Сега ли точно ще ми прилошава?"

Усети как една ръчичка взема

ръката ѝ и вкопчва се с уплаха.

Спокойствие започна да обзема

съзнанието, сякаш разседлаха

галопа пощурелите ѝ чувства.

Водата с ласка почна да отмива

натрупаното с приливи изкусни

и към брега бъбрив да го разлива.

След малко двете, вече по-спокойни,

лежаха и напичаха телата.

В душите техни нямаше пробойни,

а майка се усещаше едната.

 

* * *

 

- Пристигнах вече, ти къде си? - Поля

в квартирата влетя с криле на птица.

Аз мислех, че ще дойдеш. Имаш воля!

Печеш ли нещо? Тука има пицааа!

Огледа се, но не откри бащата.

И Рики не излая. Притесни се.

Излезе на терасата. Нещата

разхвърлени видя и изуми се.

Момчил бе подреден до педантичност.

Това, че бе цигарите забравил,

подсещаше я за момент критичен.

И Поли, варианти превъртяла

в главата си, се устреми към Роси.

Трепереше и се тресеше цяла,

когато тя вратата ѝ с въпроса

"Къде е татко?" с взрив на страх отвори.

- Не е ли вкъщи? - отговорът беше.

И в нея глас тревожен заговори.

С камбанен звън към действия зовеше.

 

Следва:

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обичам да създавам нетърпение в читателите си! Чакам те на следващата част!🥰
  • Драматична част. Бързам нетърпеливо.
  • И детските ми проекти ти харесваха, Ники, ти редовно ги четеше. Багодаря, че ме следваш и в този стихотворен роман!🥰

    Мини, радвам се на всяко твое посещение и се надявам да се виждаме с теб до края, скъпа!🥰

    Скити, миличка, думите ти означават много за мен!🌹 Следвай ме, надявам се да оправдавам очакванията ти и занапред!
  • Все по- надълбоко потъвам в тези "Острови в душата"... По прекрасен начин поднасяш историята, сякаш преживявам всичко с героите ти!
    Благодаря за това удоволствие!🌹🌹🌹
  • Интересът ми се засилва с всяка следваща част, но имам много работа лятото затова се налага по рядко да коментирам, но пък се наслаждавам на прочетеното!
  • Радвам се, че мога да бъда част от тази поредица, след всеки прочит!
    Задържаш вниманието, Мери!
    А това говори, колко таланти автор си и пълен с идеи!
    А тази поредица, ми е любима!💗💗💗
  • Нинка, знам, че си ми ривностен читател и ти благодаря, мила!💖
  • Мари, дори да не коментирам всеки път, давам подкрепата си и следя с удоволствие развоя на събитията!❤️
  • В момента пиша продължение, но ще ми е трудно да го качвам от телефона си, момичета. Само мога да ви обещая, че ще използвам всеки удобен момент да развивам сюжета, защото знам, с какво нетърпение очаквате следващите части! Благодаря ви, Лина и Злате!💖🌹
  • Чета, препрочитам и ти се възхищавам, Мария! В очакване съм...
  • Ще чакам колкото трябва. Много ми хареса и тази част.
  • Другата седмица ще ми е ангажирана с не много приятни неща, няма да съм си и вкъщи. Не знам дали ще успея да пущам нови части, затова ще те успокоя, че всичко с Момчил и Рики е наред, но повече няма да издавам.🥰 Хубава неделя, Тони!💖
  • Драматични събития се случват в тази част.
    Надямам се, че Момчил и Рики са добре.
    Може Гергана да ги е посетила. Предстои да разберем.
    Очаквам, Мария следващата част, отново с нетърпение!
Random works
: ??:??