pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
Jul 11, 2023, 9:38 AM

Острови в душата - 15 

  Poetry » Other
500 4 14

А час преди това по джиесема

се звънна. Щом прочете той Гергана,

ядоса се. – О, пак ли ти проблеми

ще ми създаваш? Тука ли остана? -

набързо с глас кипящ той проговори

на бившата, до ярост чак нервиран.

- Не знам какво аз повече да сторя,

но и за крайности съм мотивиран!

- Недей така, ела да поговорим!

Или да дойда аз до пет минути?

- За теб вратата вече е затворена!

Забраните ми все така нечути

остават и вбесяваш ме, Гергана!

Гласът му от ненавист потрепери.

- Причаках ги, но лошо пак ми стана...

Една жена чадър над мен разпери.

- Къде си? Ти за Поли ли говориш?

- До котвата пред входа съм на плажа.

- Отишла си при тях да ги тревожиш?!

О, Господи, не знам какво да кажа...

Момчил извади пицата готова,

преди да тръгне фурната изключи,

облече си набързо риза нова,

решен с Гергана днеска да приключи.

Повика Рики, влязоха в колата,

запали я и бързо той потегли.

На топка сякаш станала, душата

опитваше правдиво да претегли

за всички как добре е да постъпи.

Видя я под чадър голям на палми.

Спирачка изненадващо настъпи,

излезе и, ръка подал ѝ само,

качи я във колата той без дума.

Гергана на седалката се свлече.

- Багажа събери и хващай друма!

Не мога с теб да се разправям вече!

 

* * *

 

- Звънях на тате, ала той не вдигна.

Опитай ти да звъннеш, лельо Роси!

Тревожа се, какво ли ни настигна?

- Почакай, не е време за въпроси! -

Росица точно в този миг звънеше

на номера познат, набран отсреща,

но и при нея тайнствено мълчеше.

Вълна заля я парещо гореща.

Помисли, че причината е Рики.

Ветеринаря посетиха двете.

- Не съм ги виждал! - каза някак сприхаво

изнервеният мъж. - Сега – простете!

Излязоха и чу Момчил, че прати

по телефона кратко съобщение.

- Да, той е, мила, пише ми баща ти.

Къде е, не разбрах, за съжаление...

- Аз мисля, че отишъл е при мама! -

интуитивно Поли се досети.

- Обича често тя да прави драми,

това е случай може би десети!

- Нали видя, че прилоша ѝ нещо

и вероятно помощ ѝ е нужна.

Ядоса се, а беше и горещо.

Съпрузи бивши са, не хора чужди.

Прегърна я. В душата наболяла

тъгата чувства скорошни плевеше.

"А може би е време за раздяла..." -

гласът на разума това мълвеше.

 

. . .

 

Момчил избра да бъде лаконичен.

"С Гергана съм. Върви при Поля. Чакай!"

В един момент реши, че иронични

са думите и Роси ще разплачат.

На майката помогна той с багажа,

от гарата в Бургас билет ѝ купи.

- Защо дойдох аз искам да ти кажа... -

гласът едва прошепна и се счупи.

Но после продължи: - При братовчед ми –

в Чикаго дето е – летя в неделя.

Той обеща ми нужната подкрепа

и болките сучувствено споделя.

Не искам да се влача като гнида

и с този вид аз всеки да отблъсквам.

Там при хирург пластичен ще отида,

лицето ми той малко да излъска.

- Прави го, за когото си поискаш,

но знай изобщо, че не ме засяга!

Не смей дори на ум да си помислиш,

че пак като жена до мен ще лягаш!

Помогна ѝ да се качи във влака

и слезе бързо, на бегом си тръгна.

Той знаеше в Созопол, че го чакат

Росица и Полина да се върне.

 

Следва:

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще имаш ли сили да стигнеш до края, Наденце? Правиш ме щастлива, че днес ми отделяш толкова много време!🌹
  • Колко още може да се объркат нещата? Да видим...
  • Благодаря ти, Тони, прегръщам те!😍
  • Дано всичко да е наред, Мария. Здравето преди всичко.
    Ще чакам!
  • Много добре следиш развитието на действието, браво, Тони!👍
    Аз постъпих в болница за изследвания, но в събота ще ме изпишат.
  • Не знам как съм пропуснала тази част, ама нали каза, че ще пътуваш.
    Прочетох и коментарите - да не се повтарям. В разказа на Гергана имаше разкаяние в една от предните части. Очаквах наистина да поговори и да поиска прошка. Но може би постъпката и не може да се оправдае. Всеки трябва да мисли, а след това да действа.
  • Ники, няма да мога да пусна ново продължение до края на седмицата. Благодаря ти!😍
  • И аз съм под напрежение!
    Чакам следващата част с нетърпение!
    Мери...💗💗💗
  • И животът много често е така объркан и сложен, но.човек винаги трябва да търси правилния път. Благодаря ти, че си пак тук, Скити!💕😘
  • Ох, много трудни и емоционални преживявания на героите...
    Оставам под напрежение, в очакване на следващата част!
    Мари... 💖🌹
  • Имаш право да се тревожиш, Светличка, но сигурно нашите герои ще ни покажат още забулени в тайна парченца от пъзела. Аз не виня Момчил, опитвам се да го разбера и чакам той сам да ми разкаже кое го е подтикнало към такива крайности в отношенията. Може и читателите да ме насочат с предположенията си.👍Благодаря ти, скъпа!❤️
  • Тревожи ме реакцията на бащата. Напрегнатите отношения с бившите влияят на децата. Не е добре да губят връзка с другия родител. Затова е нужно премълчаване и компромиси.
  • Успях все пак да пусна това продължение сутринта. Щом ти първа го прочете и откликна, значи си го чакала, Лина. Лек ден ти желая с приятна прохлада. 🌈
  • Харесвам и тази част. Много размисли поражда. Поздравления, Мария!
Random works
: ??:??