Острови в душата - 5
"Тя знае, че не искам да я виждам,
а ето, че е тръгнала. Защо ли?
Да, в болницата ходех ѝ на свиждане,
но правех го единствено за Поли.
Пред всички лъсна тази изневяра
и медиите още с нас се хранят.
Кола на прелез – смачкана – изгаря...
И оцелява само тя – Гергана.
Умът е трудно да си го представи.
Животът, казват, се държал на косъм.
През сложни операции направени
премина тя – мъчителните осем.
Закърпиха я, но лъжите парят
по-страшно и от пламъка в пожара.
И раните по мен не се затварят,
защото аз ѝ нямам вече вяра."
- Така си се умислил, тате, влизай
във банята, че само час остана!
Забрави ли, че с Роси ще излизаме,
поканил си на ресторант ти дама!
- Разсеях се, но вече ще побързам,
добре, че ти, сладурче, ми напомни!
Дори и вратовръзка ще си вържа.
Горя от нетърпение огромно!
. . .
"Какво ме свързва с този мъж – не зная...
Видели сме се два пъти на плажа.
Придърпа ме и с нещо ме омая,
но как го стори, мога ли да кажа?
И жалка съм да търся в гардероба
какво да облека за тази среща.
Не съм била на тоалети роб и
излишно е. Пред себе си съм смешна!
Но той със поглед мъжки ме привлича,
сърцето ми пред него се вълнува.
Нима това е белег на обичане?
На мен самата рано ми се струва.
Дошъл е на почивка с дъщеря си,
но аз тъгата в този мъж усетих.
Как стръвно ме нападат куп въпроси...
... Звъни се. Боже, тука вече те са!"
- Ще влезете ли вътре, мила Поли?
- Запази маса тате в ресторанта.
Не, няма нужда, а пък и защо ли!
Похвали ни го днес съквартиранта.
- Готова ли си, скъпа Роси, вече?
- Облякох се, червило да си сложа...
- Побързай ти, че времето изтече,
красива сте дори така, госпожо!
(Не знаеха те там какво ги дебне
и тази вечер щеше да се случи.
Мен усетът ме води, но последна,
читателю, аз с тебе ще науча.)
* * *
Тя беше хубавица, но окастрил
от нея всяка хубост бе животът.
Преминала през толкова нещастия,
отдавна ги приемаше без ропот.
Вълната като пале се умилква
след стъпките ѝ вечерно самотни.
Дали със самотата всеки свиква?
Не я намира вече за страхотна.
И трябваше да дойде чак до тука.
Разбра дори къде са настанени.
Но не намери сили да почука
и тръгна, от тъгата си ранена.
Усети, че е срашно изтощена
и трябва бързо нещо да похапне.
Морето беше топло. Вледенена
душата ѝ. Как иска да премахне
катрана, напластен дълбоко в нея!
На ъгъла видя едно капанче.
Отвън се чу, че вътре някой пее
и прага ресторантски тя прекрачи.
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
