Острови в душата - 5
"Тя знае, че не искам да я виждам,
а ето, че е тръгнала. Защо ли?
Да, в болницата ходех ѝ на свиждане,
но правех го единствено за Поли.
Пред всички лъсна тази изневяра
и медиите още с нас се хранят.
Кола на прелез – смачкана – изгаря...
И оцелява само тя – Гергана.
Умът е трудно да си го представи.
Животът, казват, се държал на косъм.
През сложни операции направени
премина тя – мъчителните осем.
Закърпиха я, но лъжите парят
по-страшно и от пламъка в пожара.
И раните по мен не се затварят,
защото аз ѝ нямам вече вяра."
- Така си се умислил, тате, влизай
във банята, че само час остана!
Забрави ли, че с Роси ще излизаме,
поканил си на ресторант ти дама!
- Разсеях се, но вече ще побързам,
добре, че ти, сладурче, ми напомни!
Дори и вратовръзка ще си вържа.
Горя от нетърпение огромно!
. . .
"Какво ме свързва с този мъж – не зная...
Видели сме се два пъти на плажа.
Придърпа ме и с нещо ме омая,
но как го стори, мога ли да кажа?
И жалка съм да търся в гардероба
какво да облека за тази среща.
Не съм била на тоалети роб и
излишно е. Пред себе си съм смешна!
Но той със поглед мъжки ме привлича,
сърцето ми пред него се вълнува.
Нима това е белег на обичане?
На мен самата рано ми се струва.
Дошъл е на почивка с дъщеря си,
но аз тъгата в този мъж усетих.
Как стръвно ме нападат куп въпроси...
... Звъни се. Боже, тука вече те са!"
- Ще влезете ли вътре, мила Поли?
- Запази маса тате в ресторанта.
Не, няма нужда, а пък и защо ли!
Похвали ни го днес съквартиранта.
- Готова ли си, скъпа Роси, вече?
- Облякох се, червило да си сложа...
- Побързай ти, че времето изтече,
красива сте дори така, госпожо!
(Не знаеха те там какво ги дебне
и тази вечер щеше да се случи.
Мен усетът ме води, но последна,
читателю, аз с тебе ще науча.)
* * *
Тя беше хубавица, но окастрил
от нея всяка хубост бе животът.
Преминала през толкова нещастия,
отдавна ги приемаше без ропот.
Вълната като пале се умилква
след стъпките ѝ вечерно самотни.
Дали със самотата всеки свиква?
Не я намира вече за страхотна.
И трябваше да дойде чак до тука.
Разбра дори къде са настанени.
Но не намери сили да почука
и тръгна, от тъгата си ранена.
Усети, че е срашно изтощена
и трябва бързо нещо да похапне.
Морето беше топло. Вледенена
душата ѝ. Как иска да премахне
катрана, напластен дълбоко в нея!
На ъгъла видя едно капанче.
Отвън се чу, че вътре някой пее
и прага ресторантски тя прекрачи.
Следва:
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хм, мисля, че след такава брутална катастрофа Момчил е можел да ѝ прости... Да видим нататък.
-
Скити, извини ме, че сега ти отговарям! Не мислиш, че съм те принебрегнала, нали?🌹
Наденце, и аз така казвам: "да видим...", защото какво ще се случи след няколко страници дори и аз не знам!🥰 -
Да видим...
-
Мари, закъснях, но съм тук и чета! Отивам на следващата част! Очаквам непредвидени изненади! Да видим какво си ни подготвила!
-
Ти си по-голям спец в заплитането, но сега аз съм на ход като автор🥰 Сутришна прегръдка от мен!💕
-
Заплита се... Дано бой да няма...
-
Пуснах следващата част, Мини, но видях на няколко места грешки и го върнах за корекция. Очаквам скоро да го пуснат пак!👩❤️👩
-
Много ме увлече този роман,Мария. Следя го с интерес и задоволство! Благодаря ти, че ни го предостави за четене! Чакам!
-
Докато пишех по новия развой на събитията в романа и подреждах мислите си в стихове, ти Ники, си ми оставил този прекрасен коментар, който може само да ме амбицира в творческите ми търсения. Благодаря ти сърдечно, приятелю!🥰
-
Чакам следващата част, Мери!
И знам, че ще има обрати и много изненади, защото ти го можеш, защото си поетичната "Пастирка на Светулки"💝💝💝 -
Въпреки вашите догадки като читатели, надявам се да успея да надскоча предположенията ви с развитието на действието и да не губите интерес към историята, а напротим - да го разпалвам с всяка следваща част, Тони!🥰Да видим доколко ще успея!
Все още имам готов текст и ви пущам по малко всеки ден, но скоро сигурно ще забавя това тепло, защото романът е в процес на създаване, Лиди. За утре отново ви обещавам интересно развитие!👩❤️👩 -
Ще чакам нататък какво ще се случи'
-
Браво, Мария! Много хубаво си разказала тази така драматична история. След това прекъсване на най-интересното място, има време да предположим какво може да се случи.
Следя с голям интерес. -
Уча се от тях, нали съм новак!🥰 Здравей, Нинка, пак ме зарадва с присъствието си!
Благодаря! -
Сериалът винаги спира на най-интересното място, и при теб така. 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
