http://www.vbox7.com/play:bb5b6188

Ще се изгубим в островите Лийуърд,

две мънички деца във свят огромен,

със тебе да живея как ще свикна?

Ти счупи самотата в моя кораб.

Със самотата толко бях привикнал

и крих я тъй дълбоко и изкусно.

Ограби я!  И в моя свят проникна,

докосвайки ме с устни.

Но аз реших далече да отплавам,

любов да търся по света студен.

Навсякъде я търсех, но във лава

топяла се е винаги след мен.

Ти беше разтопила свойта хубост,

пожертва свойта младост и живот,

следвала ме беше като луда.

Навсякъде бе с мене. Но защо?

А аз мълчах през всичкото туй време,

за тебе не помислил ни веднъж,

носех слепотата като бреме.

Но свърши то! Прогледнах изведнъж.

Едно момче разбра, че те намери,

света обърна за една любов,

една любов бе хиляди фенери,

загасващи тъй близо без масло.

Годините! Превърна във мостове,

за да премине този страшен ров,

а той делеше страшно две любови,

които винаги били едно.

И в теб отново лумна, като огън,

обич чиста като на дете,

изгубих се във островите Лийуърд,

но и намерих себе си,

... във теб.