Островни размисли
Тук и слънцето даже студее.
Вятър смуче от моята плът.
Вместо птички, моторите пеят
и огласят с ръмжене деня.
Има паркове чудно красиви,
но са някак горчиви за мен,
като зная, че мойта Родина
е извезан Божествен гоблен.
Съпоставка не мога да правя,
но въпрос ме измъчва - души:
Как над мойта красива България
да изгреят английски звезди,
всеки в нея да бъде спокоен
и да има човешки права?...
Днес бучи във ушите ми воят
на народ, прокълнат в нищета.
Политиците слепи проклинам!
Хапя устни и пия кръвта!
Моя мила, неземна Родино,
нека с теб се измерва светът!
Искам в теб да посрещам зората,
искам в теб да живея до край,
но сълзи ми задавят душата,
че превърнаха в Ад твоя Рай!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
