pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
892 17210
Jan 10, 2025, 6:29 PM

Островръхчо и Заобленчо – 11 

  Poetry » For kids
149 3 13

Отново дружно тръгнаха по пътя.

Мълчаха двамата като виновни.

Приятелството струва много скъпо,

това разбрали бяха. Не дословно,

но всеки бе почувствал колко важно

за всеки е на някой да разчита.

– Аз искам благодарност да изкажа

на двама ви! На знам задружна свита

ще стане ли от нас, но ще помогна,

когато в трудност някой се намира! –

да вземе дъх Търкулчо беше смогнал.

Опита на стена да се подпира.

Във него Островръхчо се загледа,

готов за нещо даже да го смъмри,

но бе видял цвета му че е бледен

и му прости. След туй смехът му гърлен

и тримата успя да изненада.

– Нали и аз оказах се във локва.

Заобленчо, добре че ни извади!

Помогна му момче добро и ловко.

– Я вижте, Охльо Бохльо там се мъчи,

затиснат е под падналата шума! –

Търкулчо, вече взел по-яка пръчка,

разравяше пострадал върху друма.

Поклати с разтревожен вид рогцата

изваденият Охльо, без да каже

и дума, после дръпна си вратата

на къщата и скри се вътре даже.

– Я виж го ти, какъв неблагодарник! –

спасителят му със тъга изрече.

– Направил си го от добро! Безкрайно

на теб ли трябва длъжен да е вече? –

Заобленчо със думи го нападна,

но не защото той не го обича,

а може би, защото най-отдавна

разбрал бе в трудност пръв да се притича

на помощ, без награда да получи.

Останалите двама замълчаха,

но зная, че от този малък случай

те по-добри и отговорни бяха.

Оказаха се пак на кръстопътя,

решили да се разделят отново.

– И двамата за мен сте много скъпи –

Търкулчо развълнуван почна слово –

но вие сте приятели отдавна

и между вас не бива да заставам.

Ще търся да открия друго славно

другарство и дано го заслужавам!

Уж няма камъкът душа човешка,

но днес това лъжа за мен е вече.

Твърдението, може би, е грешка.

Ще ти докажа, мъничко човече!

А ти от тяхното добро учи се,

то важно е за всички по земята.

Съдбата пази го на лист изписан,

добро на теб да върне тя, когато

безкрайно ти е нужно – чак тогава.

Тя съдник е и времето избира.

Помага, но на който заслужава.

В доброто силно вярвай ти, не спирай!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прегръщам с обич и теб, и внучката ти, Доче! ♥️Дори и да няма късмета, за да излезе като книжка тази поредица, думи като твоите и на детето са моята награда и упование, че има смисъл да разказвам приказките от живота на малките любознателни читатели!
  • "А ти от тяхното добро учи се,
    то важно е за всички по земята."

    Учебник по добротворство е тази поредица. Надеждата е в камъчетата с добри сърца, че хората окаменяха безсърдечно.Поздрави и от внучката имаш, Мария! Тя ми гостува само в събота и неделя и всичко пропуснато беше прочетено. И каза, че като излезе книжката ще си я купи да я чете на класа си.
  • Краси, думите ти ме зарадваха много и ме мотивират да продължа с други истории тази камъчна поредица. Благодаря ти!♥️
  • "Уж няма камъкът душа човешка,
    но днес това лъжа за мен е вече." Тази част от поредицата ми допадна много!
  • Така както ми ги описвал, съм готова второ път да се влюбя в тях! Много ти благодаря, скъпа Светличка!💋 Значи трябва да продължа да развивам историите!👍
  • Не зная за децата, но мен ме успокояват преди сън. При този стрес около нас, са спасително островче , където справедливостта тържествува и има доброта и взаимопомощ. Липсва уважение между хората, а тези мъници го градят отрано. 💛
  • Дали да не приемем тази част за край? Не е ли време да се разделим с тях, Светулче?
    Чакам твоя отговор като заинтересован читател!💋♥️
  • Влязоха ми под кожата твоите камъкочовечета, Мария. Дерзайте!
  • Тогава си ги чети на куп и дано това увеличи удоволствието ти от прочетеното, миличка! Хубав съботен ден!♥️
  • О, много обичам да си намеря накуп няколко части❤️❤️❤️
  • С тази част идеята ми наистина се избистри, а сюжетът я подсили. Дори и камъкът може да има сърце, а това, противопоставено с липсата при човека, контрастира още повече. Иска ми се подобни приказки, написани уж за деца, да раздвижат кръвообръщението на доброто и при нас - хората.
    Сърдечно ви благодаря, Стойчо и Пепи!♥️
  • Много хубава приказка за доброто. Браво!
  • ""В доброто силно вярвай ти,не спирай!"
    Но има хора с душа от камък...
    Поздравления, Мария!
Random works
: ??:??