Островръхчо и Заобленчо - 3
А в пясъчника русичко момиче
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука,
децата идват с радост да играят!
Вървете си, желая ви сполука!
От всички правилата да се знаят!
– Какви ти правила? Строиш ли замък
от пясък, той веднага ще се срути.
На теб ти трябват замъци от камък.
Това го знаят и царе прочути!
Пред нея Островръхчо се изказа
и с гордост на всезнайко той подскочи.
– Наистина ли ще се срути-и-и? – каза
момичето, със глас от страх проточен.
Съмнението беше натъжило
сърцето му, решено да създава.
- За моя замък ти си се родило,
започвам да строя със теб тогава!
- Сложи до мен Заобленчо! По-яка
основата да стане и стабилна!
Момичето го взе и без да чака
прошепна му: Е, хубаво тогава!
Заобленчо отляво се напъна
строежа на детето да подпира.
А Островръхчо колене разгъна,
ръка издигна той като рапира.
И замъкът със кулите от пясък
по-истински от царствените стана.
Наблизо глашатай ги стресна с крясък:
- По заповед последна на султана
това дворец ще бъде за сина му
и неговата прелестна съпруга!
- Не знам какво се случва със ума ми! -
Заобленчо проплака. – Сякаш в друга
история сега се озовахме!
Навярно с тебе нещо сме сгрешили!
Че важна е посоката разбрахме,
дори за свободата, братко мили!
След тези философски думи силно
напъна се и всичко се пропука,
а кулата на замъка се килна.
– Да бягаме, о брате мой, от тука!
И Островръхчо братчето последва,
под кулата със салто се измуши.
Какво нататък в приказката следва,
ела ти утре вечер да послушаш.
© Мария Панайотова All rights reserved.
