Dec 22, 2011, 11:52 AM

Освещаване в тихата нощ

  Poetry » Other
1.3K 0 3

Над  постелите меки  
от сняг,
в небето
на  красивата зима,
звездни канделабри
пали  пак   
старият, обичан
Коледен маг
и всяка снежинка
превръща във фея,
целуваща земята
с елхи украсени
по нея...
Носи се
звънкият смях,
на ангели бели,
в празничен танц
над света полетели...
Всички с обич
пламтяща в очите,
изричат
най-топлите думи,
а вятърът носи
искрици от тях
на заснежени
дръвчета
и друми,
а с молитва
и коледна песен  
Б л а г о с л о в е н а
в тихата нощ,
земята  освещава  
реликва -
човешката,
свята Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...