Sep 3, 2015, 1:51 AM

Осъзната тишина

664 0 7

Бавно затвори очи.
Потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те
водопадно наредени,
леят песни без лъжи.
В тях повярай най-смирено.
Истинно шептят без глас-
за делата, за мечтите,
за пропуснатия шанс
излетял към висините.
После... смело си прости.
Приеми, не сме безгрешни,
сенките са в нас, уви,
част от същността нелесна.
Страховете, любовта, 
тъмнината, светлината,
комбинират без вина,
пътят ни към свободата.
Тишината на духа
полет е, но не за всеки,
сливане е тя с мига,
осъзнатост за пътеки.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еха много оригинално.Много искрено!Поздрави мила!До нови Таничка!
  • Валери, не се насилвай, моля те!
    Казвай каквото ти е на душа!
  • Поздрави!
  • Много ми харесва творбата ти,Таня - особено последното четиристишие!
    Поздрав и хубав ден!
  • Много благозвучие, ритъм и настроение струи от твоите редове, Таня!
    Посланието грабва и зарежда.
    Поздравявам те!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...