Осъзнаване
Той може би подтиснал е скръбта.
Заровил я във дупка, на дълбоко.
Поискал днес, по детски, на игра,
живота си да продължи. Жестоко!
Но колко сам ще издържи така?
Година, пет... а може би докрая?
Залъгвайки невръстната душа,
не знае, че така не стига Рая.
Любов не се подменя със лъжа,
не се запълва с псевдообич блага.
И колкото да бяга от света,
от себе си не може да избяга.
Ще дойде миг навътре ще се взре.
Въпросите не ще са два, а много....
Защо заровил е в калта сърце,
загърбил светлината топлоока ?
Тогава ще последва тишина,
изпълнена със мисъл безсловесна,
че който сам отрича любовта,
обрича се на орис, най-безчестна.
© Таня Мезева All rights reserved.
