От болна на здрава глава
Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла.
(Де толкоз акъл у глава.)
От същото лято главата да пати
след толкоз години не спря .
Що петъци свестни с късмети по-лесни
изпуснах през този живот.
И гризах лимони наместо бонбони
на крачка от крайния срок.
Сезоните бързаха все да си тръгнат
от входната още врата.
И за да ме дразнят редяха съблазни
от недостижими неща.
От таз` въртележка останаха смешки
и набор добри ругатни.
Затуй не ми пука, че капе улука -
керванът нали си върви.
А лаят го псета с гласчета превзети.
Какво ли променя това?
Съдбата с крошета лепи етикети
от болна на здрава глава.
Нагоре с краката надолу с главата
обърнат е целият свят.
Троха от всемира - планета умира,
но нейде се ражда звезда…
© Дочка Василева All rights reserved.
