От другата страна на мрака
Невзрачни нишки суета
заплитат се във всеки ъгъл.
Търкаля празен кръг смъртта -
животът е досадно дълъг.
Умората на вечерта
прелива в сенки на кошмари
и шепне първата зора:
"И днес играта се потваря".
Безкраен, тежък маратон,
пак монотонна надпревара...
Погребан героично стон,
роден от жаждата за вяра,
че има нещо друго, там -
отвъд преследваната слава -
незнаен, но сънуван храм
на топлина, покой, забрава;
Че някъде, в далечен свят,
от нас на хиляди години,
сърцето няма да е враг,
ни пуста, каменна градина,
че има смях и красота
от другата страна на мрака...
И се прокрадва мисълта:
"Животът е безумно кратък".
© Вики All rights reserved.
Но земният живот, май наистина е досадно дълъг. Освен ако самият ти или пък нещо извън теб не го накълца на дузина късчета, всяко от които да изживееш сякаш отначало...