От другата страна на този ден
В едно далечно тъжно лято...
от другата страна на този ден
в най-крайния от всички покриви
живее вятър с мъничък щурец
и нощем ниже тихи ласки
по бледите пътеки на безброй звезди
завихря облаци с надежда
и мъничко любов дори...
с няколко неказани молитви
с всичките заглъхнали слова
от следващите празни утрини
навървя си пътеки към дома
които да последвам още утре –
от толкова очакване боли
и май раздадох се до празно
и вече пусто е нали...
и не че питам просто е неделя
и сигурно понякога ти липсвам
закърпила съм някак си сърцето си
и го приучвам да не иска...
... а пее нощем мъничък щурец
в комините притихнал плахо
от другата страна на този ден
в едно далечно тъжно лято...
