Sep 2, 2012, 3:56 PM

От дъното до Рая

  Poetry » Love
810 0 0

От дъното искам да се изправя,
оттам само ако можех да кажа,
че Адът би бил по-добро място,
а Рая - вече го няма.

От дъното ще се изправя
и пламтящи ръце към теб ще протегна,
да те прегърна за последно и да ти кажа,
за мен Рая - още го няма.

От дъното аз се изправих,
през огъня и водата преминах,
падах, ставах и бягах,
но търся Рая и ще го открия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....