От есен до пролет
Наесен всички плодове узряват
и пак наесен пùлците броим.
В умът ни зрели мисли се вселяват
и все наесен къщите строим.
И всяка есен все ни натъжава -
ги няма лятото и пролетта.
И цялата природа пожълтява,
дори е уморена и пръстта.
И есенният вятър разпилява
обрулени листа и цветове.
И само есента си позволява
да мие всичките ни грехове.
И с някаква предзимна бяла треска
забулва дни и нощи във мъгла.
И всеки бърза, бърза още днеска
да свърши от конеца до игла.
Ята изпращаме със тъжен поглед
далеч в посоката към топъл юг.
И правим всеки ден последен оглед
дали за зима сме готови тук.
И чак когато сняг ни пак затрупа
и есента остане под листà,
тогава - знам - от своята хралупа
ще чакаме до лудост пролетта.
© Никола Апостолов All rights reserved.
