От изгрева до залеза
Жадувам те стаена на прага на вълните.
Потапям сянката на спомена
и с нежност я целуват даже светлините.
А корабът на кея е притихнал във очакване,
със чайката сама останала,
сънувам твоето завръщане.
Във приливи и отливи рисуваш ми надеждата,
която пази ме с магията за имане.
А ти далеч си в друго измерение,
и топлиш дланите с въздишката
на влюбеното си творение.
За мен оставил си пътечка през море от сънища.
И в сенки се превръщаме,
защото знаем, че сме си нужни,
и праведни, и грешни, но все същите.
От изгрева до залеза във обич ще се вричаме.
Звезди ще палим и ще се обичаме.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
