От класовете житни лъха патос...
От класовете житни лъха патос,
с усмивката ти лятото светлее.
Навсякъде сега е златна младост
и хляб насъщен чрез труда живее.
С усмивката ти лятото светлее,
в очите ти небето се усеща.
В душата твоя слънце топло пее,
ликът ти е сияйната надежда.
В очите ти небето се усеща
и ангелският дух полита с благост,
и днешното към бъдното поглежда
с увереност крилата, с чиста святост.
Неземното със земното се среща -
от класовете житни лъха патос.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
