От колко време любовта е сляпа
и се превърнаха в ръце крилете ти?
Аз зная, мила, усещам в теб тъгата,
капак човешки има пред небето ти.
Виждам нощем как вятърно си тиха,
как боси тръпнат от студ нозете ти.
Аз зная, мила, как не ти простиха.
С длани да стопля мога ли сърцето ти?
От колко време сянка съм из дните
и обич нося, макар рушена от прегради.
Още си цяла пред мен и в очите,
който не виждат. Нима сляпа ще остане?
© Калоян Борисов All rights reserved.
И хайде стига с тези нападки и очаквателното поведение. Приемам всякаква критика, а твоята е поднесена добре. Светът е кръчма.. да пием по едно...
Нямам гадже,също и намерение за книга. Интересите ми са в съвсем други области, а писането ми е допир до нещо различно, което да обогати съществуването.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
