От любов
Обичам те, тихо...уютно и нежно
в сребристата нишка на дните ни.
Стъпките ни с постоянство прилежно
пренаписват историите в душите ни.
Обичам да слушам смехът ти напевен,
монотонно пригласян от летния дъжд.
Да галя косите ти в унес среднощен,
сгушена в теб и туптящата гръд.
Обичам те тихо, мълчаливо и светло
заплела те в сънища и езерен взор.
Простих от любов недомислие грешно
и от любов още дишам с младежки възторг.
Обичам те, безпощадно и дръзко,
безусловно отдадена на времето в нас.
Няма значение, може би вече е късно...
Говори ми Любов, остани в мен до край.
© Валя Сотирова All rights reserved.
