От любов боли
Научи ме да обичам и най-нагло си тръгна,
сега и да искам не мога да те прегърна.
Нямам сили да те погледна в очите,
в тях останаха ми само сълзите.
Сърцето от лед е сковано,
за малко обич и нежност е то зажадняло.
В душата ми сякаш игла е забита,
но какво чувствам няма кой да ме попита.
Сълзите бавно по лицето се стичат -
на ледени висулки колко много приличат.
Сърцето не иска вече да страда,
не търси даже никаква пощада.
Нямам право да бъда нещастна,
моята мъка по тебе бавно угасна.
Върви си, недей при мене идва - не искам да те има,
ти за мен си болка вечно непростима.
© Теодора Делиева All rights reserved.
