От любов боли

Feb 1, 2014, 8:45 PM

Poetry

931 0 2

Научи ме да обичам и най-нагло си тръгна,

сега и да искам не мога да те прегърна.

Нямам сили да те погледна в очите,

в тях останаха ми само сълзите.

Сърцето от лед е сковано,

за малко обич и нежност е то зажадняло.

В душата ми сякаш игла е забита,

но какво чувствам няма кой да ме попита.

Сълзите бавно по лицето се стичат -

на ледени висулки колко много приличат.

Сърцето не иска вече да страда,

не търси даже никаква пощада.

Нямам право да бъда нещастна,

моята мъка по тебе бавно угасна.

Върви си, недей при мене идва - не искам да те има,

ти за мен си болка вечно непростима.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tedka92sd (Теодора Делиева)

2014-02-02T19:50:36+02:00

Благодаря! Не е кой знае какво, старая се и пиша всичко това, така както го усеща душата ми. Поздрави!
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2014-02-02T12:14:05+02:00

Искрена и негримирана лирична изповед,
която докосва и въздейства със силата на негримираната
истина и болка, която съдържа. Понякога обикновените,
искрени думички в един стих, въздействат по-силно и от
най-оригиналните и стилни метафори, защото изразяват
искрено чувство, лишено от показната лъскавост на
елитарната поезия, чиито претенци често се разминават
с истината за човешкото в човека. Поздрави!