От любовта ни какво ли остана?
От любовта ни какво ли остана -
малко огън и повече дим,
две-три ранички нейде в сърцето,
две-три снимки, на които държим.
Отлетяха предишните чувства
и възторзи, и страст, и мечти,
постепенно загнезди се тука
само студ и порой от сълзи.
Ала някога пак се събуждам
и внезапно, и малко със страх,
преоткривам - небето е синьо
и звездите все още са там.
... И пътеката още я има,
а по нея не тръгва се сам.
И тогава аз само разбирам,
има време дори за това -
да събудим предишните чувства,
да нагазим боси в ръжта,
да сме пак диви, незрели,
ала пък всъщност отново добри,
за да можем дори и на себе си
късче щастие да си дарим.
© Таня Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Случвало ми се е и някак странно съм се чудила как от ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ е останало в душата ми всъщност хладно безразличие...
-
Много добро внушение, хареса ми. Само последната строфа...ама ти си знаеш.
-
Ала някога пак се събуждам
и внезапно, и малко със страх,
преоткривам - небето е синьо
и звездите все още са там
Хареса ми. -
Има я пътеката!!!
Поздрав за стиха!
Хареса ми! -
Красив стих за любовта! Поздрави, Таня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
