От мъка никой не умира!
Продадох ти сърцето си,
търговецо на болка.
За мъничко любов ти го дарих.
А ти измами ме, постъпи подло
и си тръгна, даже без да се простиш.
До скоро мислих, че съм те забравила
и че без сърце по-лесно се живей.
В очите без да имаш радост,
в гърдите - птичка вече да не пей.
Бях свикнала да бъда монахиня,
жена без порив и желание в кръвта.
Бях приела тежката си участ,
да ходя гола, без сърце в жарта.
Но вчера най-случайно те съзрях.
Мъж с качулка, с черно расо на гърба.
Носеше под мишница сърцето си,
погледът ти беше стръв.
А аз се ужасих... извиках!
Мислех, че отново ще крадеш.
И вбесена пак от болка,
тръгнах, да те гоня, за да спреш.
Настигнах те на ъгъла, разбойнико!
Ти пред заложна къща беше спрял.
Чак тогава осъзнах: "сърцето ми!"
Моето сърце под мишницата беше сврял!
Опитах да го взема, престраших се.
Ръка протегнах, но тя мина през плътта.
Не те докоснах, ужасих се!
Нима си Дяволът на таз земя!
А ти дори не се усмихна...
Само сълзи в очите ти видях.
Към къщата заложна се отправи
и с много мъка влезе там.
Какво да мисля? Тебе те боли?
Нима възможно е ти болка да изпиташ?
Беден си без моето сърце, нали?
Ще ти липсва много
тупкането до гърдите ти?
Но явно много обеднял си.
Явно нямаш изход от това.
Сърцето ми предаде на търговеца...
Сега си сам... аз също съм сама...
Сега и двамата сме вече толкова сами.
Сега и двамата сме толкова далечни.
А аз теша те за разтуха,"не плачи!
Няма да ти мине, но ще свикнеш скоро."
Да, така е! Много ще боли.
И мене ме боля, но виж ме, жива съм!
Ще оживееш, ще ходиш по жарта,
ще те гори и ще се молиш да си идеш...
Но ще свикнеш... Всичко болка и тъга е.
Ще привикнеш с тях като с наркотик.
Ще живееш в измислен свят и също като мен
ще казваш колко си щастлив!
Затова сега не плачи!
Ето и аз си отивам.
Остваш сам, помисли си добре.
И запомни - от мъка никой не умира,
още повече този, който няма сърце!
търговецо на болка.
За мъничко любов ти го дарих.
А ти измами ме, постъпи подло
и си тръгна, даже без да се простиш.
До скоро мислих, че съм те забравила
и че без сърце по-лесно се живей.
В очите без да имаш радост,
в гърдите - птичка вече да не пей.
Бях свикнала да бъда монахиня,
жена без порив и желание в кръвта.
Бях приела тежката си участ,
да ходя гола, без сърце в жарта.
Но вчера най-случайно те съзрях.
Мъж с качулка, с черно расо на гърба.
Носеше под мишница сърцето си,
погледът ти беше стръв.
А аз се ужасих... извиках!
Мислех, че отново ще крадеш.
И вбесена пак от болка,
тръгнах, да те гоня, за да спреш.
Настигнах те на ъгъла, разбойнико!
Ти пред заложна къща беше спрял.
Чак тогава осъзнах: "сърцето ми!"
Моето сърце под мишницата беше сврял!
Опитах да го взема, престраших се.
Ръка протегнах, но тя мина през плътта.
Не те докоснах, ужасих се!
Нима си Дяволът на таз земя!
А ти дори не се усмихна...
Само сълзи в очите ти видях.
Към къщата заложна се отправи
и с много мъка влезе там.
Какво да мисля? Тебе те боли?
Нима възможно е ти болка да изпиташ?
Беден си без моето сърце, нали?
Ще ти липсва много
тупкането до гърдите ти?
Но явно много обеднял си.
Явно нямаш изход от това.
Сърцето ми предаде на търговеца...
Сега си сам... аз също съм сама...
Сега и двамата сме вече толкова сами.
Сега и двамата сме толкова далечни.
А аз теша те за разтуха,"не плачи!
Няма да ти мине, но ще свикнеш скоро."
Да, така е! Много ще боли.
И мене ме боля, но виж ме, жива съм!
Ще оживееш, ще ходиш по жарта,
ще те гори и ще се молиш да си идеш...
Но ще свикнеш... Всичко болка и тъга е.
Ще привикнеш с тях като с наркотик.
Ще живееш в измислен свят и също като мен
ще казваш колко си щастлив!
Затова сега не плачи!
Ето и аз си отивам.
Остваш сам, помисли си добре.
И запомни - от мъка никой не умира,
още повече този, който няма сърце!
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
