Разля се кръвта по вените ми,
студена и червена, като вино.
Но не се напивах от адреналина,
а замръзваше тялото човешко.
Всяка клетка в мен простена,
а сърцето сякаш не издържа.
Спука се като балон и после
от някъде се спусна случайността.
Останах жива като по чудо.
Машинка за живот ми сложи някой.
Без чувства и без рани...
само работеше тя, за да ме има още.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
