Разля се кръвта по вените ми,
студена и червена, като вино.
Но не се напивах от адреналина,
а замръзваше тялото човешко.
Всяка клетка в мен простена,
а сърцето сякаш не издържа.
Спука се като балон и после
от някъде се спусна случайността.
Останах жива като по чудо.
Машинка за живот ми сложи някой.
Без чувства и без рани...
само работеше тя, за да ме има още.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
