Разля се кръвта по вените ми,
студена и червена, като вино.
Но не се напивах от адреналина,
а замръзваше тялото човешко.
Всяка клетка в мен простена,
а сърцето сякаш не издържа.
Спука се като балон и после
от някъде се спусна случайността.
Останах жива като по чудо.
Машинка за живот ми сложи някой.
Без чувства и без рани...
само работеше тя, за да ме има още.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
