Aug 31, 2010, 7:36 PM

От негово име

  Poetry » Love
1K 0 2

Горчиво чувство на  безразличие
надига се до горе, до гърлото.
И не поглеждам нейното безличие,

бетонното, силното,  твърдото.

 

Красива и нежна била за мнозина,
признавали са ми го неведнъж.
А аз единствено реших да я мина,
нали все пак съм съвременен мъж.

 

Пак съм с нея и отново е гола.
Вместо сутиена, съблича душата си.
Изритвам я набързо от хола
и покривам нервно с ръце главата си.

 

Да те измъчвам никак не желая.
Да превъзмогна себе си, не става.
По добре за тебе да нехая,
отколкото сам да се задавя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цуци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...