Oт нине* и довека
Танцува ми се, днес ми се танцува
душата ми е шарено хвърчило.
И вятърът – от мене нацелуван
прикрива си следите от червило.
Гласът ми днес се върна (и се носи)
а ехото повтаря ли повтаря.
Акордите на песента ми боси,
камбаната ли бие в мен звънарят,
да възвести, че оживях. Невярна
тъга сърцето беше в лед обвила,
но нестинарски въглен пак ме парна.
Ти – моя обич слабост си и сила.
Подай ръка, последвай листопада,
косите си постилам ти – пътека.
Танцувай с мен, звезда додето пада...
Любов си ми от нине* и довека...
......................................................................
* Нине – Наречие – Сега.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
