От очите ми вали
Нощ! Вали! Събуждам се и плача,
защото няма те до мен,
нищо ли за тебе аз не знача,
че ме караш да се чувствам унизен.
Държиш се тъпо и надменно,
но май харесва ми това,
истината грозна е обаче,
омагьосан съм от чудото - ЖЕНА.
Но звезди от небосклона няма да ти свалям,
празни дрънканици са това,
с дела, а не със думи аз ще ти доказвам,
че обичам те и без тебе съм изгубена душа.
Протегни ръка! Придърпай ме във своята прегръдка,
целуни ме нежно и ме погали,
остави за винаги във мене тази тръпка,
събуждам се, а от очите ми вали.
© Петър Адамов All rights reserved.
