Бях на тротоара на старата гара
и ръцете си сбрал бях във шепа,
и думи две: "моля ви" само повтарях -
от хората търсех подкрепа.
Минаваха всякакви - бедни, богати,
но никой не ме и погледна,
И тук-таме хвърляха погледи празни,
Пари - бол, душата им - бедна.
И само един измършавял, дрипав стаец,
в устата си няма и кътник,
дойде и ми каза: "Вземи туй - за хлебец.
Остави ме мен - вече съм пътник..."
В ръката ми лъснаха жълти стотинки,
а старецът изчезна във мрака,
И се чуваше само от телефонни кабинки:
"Майка му, изпуснах си влака!"
Сега, след години, стоя пред дом старчески,
по портата чукам със палец,
във шепица стискайки жълти стотинки -
Още чакам беззъбия старец...
© Александър Христов All rights reserved.
Стихото е супер!!!