Oct 12, 2008, 4:54 PM

От първия ред

  Poetry » Other
1.3K 0 3


Нашият режисьор - "Живота" постоянно
сменя края на филма, в който за пореден
път играя. Все ти дава някакви си роли и
все включва жалките дубльори.

Животът ми е театър и го играя с лекота -
нямам непознати роли, репетирам от сутрин
чак до късно вечерта. Много разпри и раздори -
филмът става масов първи дубъл,
втори - филмът става многочасов.

Страшно е да знаеш, че героят в теб умира,
жалко е геройски друг да те убива.
Този спектакъл на съдбата сцената закрива,
спестява си вината, че главният герой умира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...