Oct 12, 2008, 4:54 PM

От първия ред

  Poetry » Other
1.3K 0 3


Нашият режисьор - "Живота" постоянно
сменя края на филма, в който за пореден
път играя. Все ти дава някакви си роли и
все включва жалките дубльори.

Животът ми е театър и го играя с лекота -
нямам непознати роли, репетирам от сутрин
чак до късно вечерта. Много разпри и раздори -
филмът става масов първи дубъл,
втори - филмът става многочасов.

Страшно е да знаеш, че героят в теб умира,
жалко е геройски друг да те убива.
Този спектакъл на съдбата сцената закрива,
спестява си вината, че главният герой умира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...