Oct 12, 2008, 4:54 PM

От първия ред

  Poetry » Other
1.3K 0 3


Нашият режисьор - "Живота" постоянно
сменя края на филма, в който за пореден
път играя. Все ти дава някакви си роли и
все включва жалките дубльори.

Животът ми е театър и го играя с лекота -
нямам непознати роли, репетирам от сутрин
чак до късно вечерта. Много разпри и раздори -
филмът става масов първи дубъл,
втори - филмът става многочасов.

Страшно е да знаеш, че героят в теб умира,
жалко е геройски друг да те убива.
Този спектакъл на съдбата сцената закрива,
спестява си вината, че главният герой умира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...