12.10.2008 г., 16:54

От първия ред

1.3K 0 3


Нашият режисьор - "Живота" постоянно
сменя края на филма, в който за пореден
път играя. Все ти дава някакви си роли и
все включва жалките дубльори.

Животът ми е театър и го играя с лекота -
нямам непознати роли, репетирам от сутрин
чак до късно вечерта. Много разпри и раздори -
филмът става масов първи дубъл,
втори - филмът става многочасов.

Страшно е да знаеш, че героят в теб умира,
жалко е геройски друг да те убива.
Този спектакъл на съдбата сцената закрива,
спестява си вината, че главният герой умира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...