12.10.2008 г., 16:54

От първия ред

1.3K 0 3


Нашият режисьор - "Живота" постоянно
сменя края на филма, в който за пореден
път играя. Все ти дава някакви си роли и
все включва жалките дубльори.

Животът ми е театър и го играя с лекота -
нямам непознати роли, репетирам от сутрин
чак до късно вечерта. Много разпри и раздори -
филмът става масов първи дубъл,
втори - филмът става многочасов.

Страшно е да знаеш, че героят в теб умира,
жалко е геройски друг да те убива.
Този спектакъл на съдбата сцената закрива,
спестява си вината, че главният герой умира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....