Отдавна, сякаш от милион години
събуждат се за нов живот,
напират страстите изстинали,
изливат се във смисъл нов.
Сподавен стон, самотен вопъл,
една въздишка от тъга,
косите твои да докосна
протягам трепетно ръка.
Едно море, една надежда,
в лицето пръски от вълна,
едно сърце и капка нежност,
без дъх прошепнати слова. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up