От толкова, толкова време
Отдавна, сякаш от милион години
събуждат се за нов живот,
напират страстите изстинали,
изливат се във смисъл нов.
Сподавен стон, самотен вопъл,
една въздишка от тъга,
косите твои да докосна
протягам трепетно ръка.
Едно море, една надежда,
в лицето пръски от вълна,
едно сърце и капка нежност,
без дъх прошепнати слова.
Едно момиче босоного,
една усмивка от портрет,
едно небе, слова за сбогом,
рефрен изсвирен на тромпет.
Един акорд и чаша вино,
едно отритнато дете,
една сълза в живот отминал
за сътрапезник ме зове.
Една съдба, душа разкрита,
един излишен апостроф,
препъват се в сърцето свито
отломки от една любов.
© Камен All rights reserved.
