Jul 19, 2016, 11:06 PM  

... от утре

  Poetry » Love, Other
479 1 1

...от утре ще сме вече непознати,
мои принцове от мечтите.
От утре ще съм огледало,
на господ в очите.


Облечена съм в рокля с воал,
циганите вече свирят.
Конете пъдят мухите с опашка,
и в "Менделсон" тракат с копита.

 

Някой от хора пее фалшиво,
пари стиска ръката.
Асансьорът е до небето,
но в сънищата си ще остана


... аз при Вас на земята.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... надолу, надолу ме води асансьорът... нагоре няма врата... опашка в действие...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...