От утре пак съм ничия
От утре пак съм ничия
От утре пак съм ничия. Безсрочно.
Какво пък? Самотата ми е чудна!
Отдето тръгнах, май че ще започна...
До късно ще оставам нощем будна
и пак ще си говоря със звездите,
изгубена в стотици неизвестни.
Щом как се чувствам някой ме запита,
с усмивка ще излъжа, че е лесно
да скиташ между спомени и бъдно
и всеки ден по малко да умираш.
Напук да си втълпяваш безразсъдно,
че днес си с песъчинка по-щастлива.
От утре пак съм ничия. Безсрочно.
Какво пък? И тъгата ми прилича!
Отдето тръгнах, май че ще започна
и пак ще се науча да обичам.
© Яна All rights reserved.
празници ти желая! 
