Далече от познатата поезия,
живея в моя собствен кът,
надявах се на мъничка амнезия,
от калната пътека си създадох път.
Вървях по пътя, който си направих,
и срещах най-красивото у хората,
останалото просто го забравих
и някак уморих се от умората.
От висотата на моите двайсет години
се моля за силно заразен оптимизъм,
за безвъзвратна и глобална епидемия,
за яка чистка на целия цинизъм. ...