От висотата на моите двайсет години
Далече от познатата поезия,
живея в моя собствен кът,
надявах се на мъничка амнезия,
от калната пътека си създадох път.
Вървях по пътя, който си направих,
и срещах най-красивото у хората,
останалото просто го забравих
и някак уморих се от умората.
От висотата на моите двайсет години
се моля за силно заразен оптимизъм,
за безвъзвратна и глобална епидемия,
за яка чистка на целия цинизъм.
От висотата на моите двайсет години,
малката Герда ще бъда за теб,
сладко хлапе с тихо гласче,
а ти ще си Кай - момчето от лед.
В очите на Кай едно стъкълце,
с години прикривало красотата,
а малката Герда, почти ефимерна,
на Кай променила съдбата.
Мечтата на Герда май не е химерна,
май има надежда, макар и банална,
и старата приказка, още модерна
е толкова близка и даже реална...
© Роси Стефанова All rights reserved.
от висотата на моите...години 
