От вятъра понесена
... И щом си омагьосан, стой си там -
при лебедите. Мен не ми отива
да мажа люти рани със балсам
или да шия ризи от коприва.
И няма да те чакам сто лета -
годините ме кастрят, оголявам.
Аз без магия мога да летя,
небетата над мен да разлюлявам.
Но ти предаде моите мечти -
остави се съдбата да те води.
Изплака се в един сънуван стих
и с него се превърна в тъжен бродник...
Какво ли още мога да ти дам? -
Освен и аз да се превърна в песен
или във капка мнима свобода -
от вятъра нанякъде понесена.
© Елица Ангелова All rights reserved.
